- Подробности
-
Опубликовано 01.06.2014 00:00
Една птичка пролет не прави. – Одна ласточка весны не делает.
Желязото се кове дорде е горещо. – Куй железо, пока горячо. (въ болг. изъявительное: "желѣзо куютъ...")
Когато атовете се ритат магаретата страдат. – Паны дерутся, а у холопов чубы трещатъ. (въ болг. – кони лягаются, ослы страдаютъ)
Който се страхува от мечки да не ходи в гората. – Волков бояться, въ лес не ходить (в болг. – медведей).
Кръвта вода не става. – Кровь не водица. (в болг. «водой не становится»).
Кучетата лаят, керванът си върви. – Собаки лают, караван идет.
Клин клин избива. – Клин клином вышибают.
Като няма ум да са здрави краката. – Дурная голова ногам покою не дает. (въ болг. – «Нет ума, такъ пусть ноги будутъ крепкiя»)
Който плаща той и поръчва музиката. – Кто платит, тотъ и заказываетъ музыку.
Който се смее последен се смее най-добре. – Хорошо смеётся тот, кто смеётся последним.
Крушата не пада по-далече от дървото. – Яблочко отъ яблони далеко не падает. (въ болг. – груша).
Много баби – хилаво бебе. – У семи нянек дитя без глазу. («Много бабушекъ – младенецъ хилый»)
Мълчанието е злато. – Молчание – золото. (интересно, есть ли у болгаръ первая половина.)
Не сечи клона, на който седиш. – Не руби сук, на котором сидишь.
Никой не е по-голям от хляба. – Хлебъ – всему голова. (болг. «Никто не больше/главнѣе хлѣба»)
Пилците се броят наесен. – Цыплят по осени считают.
По дрехите посрещат, по акъла изпращат. – По одежкѣ встречают, по уму провожают.
Приятел в нужда се познава. – Другъ познается въ беде. (болг. «въ нуждѣ»)
С питане и до Цариград се стига. – Язык до Киева доведет. («Съ помощью разспросовъ и до Царьграда доходятъ»)
Старата любов ръжда не хваща. – Старая любовь не ржавеет.
Три пъти мери, един път режи. – Семь разъ отмерь, одинъ разъ отрежь.
Утрото е по-мъдро от вечерта. – Утро вечера мудренее.
На харизан кон зъбите не се гледат. – Дареному коню в зубы не смотрят.
Бог търпи, ама не спи. – Бог терпит, да не спит.
Греховете са драги до гробови праги. – Грехи нам милы только до могилы.
